По тихите алеи...

Заглавие: По тихите алеи... Вто Юни 22, 2010 12:30 pm

По тихите алеи се разхождаха много хора. Тук те извеждаха домашните си любимци, или просто сядаха на пейките покрай дърветата. Беше много спокойно място, слънцето винаги огряваше околността.

Лизия вървеше бавно,придрожавана от Марти. Вече се стъмваше,а от тук залезите бяха най-красиви.
Лизи седна на най-близката пейка,облегна се и пое дълбоко въздух,вдишвайки аромата на липата. Погледна небето и не откъсваше очи залеза. Беше много красиво. Марти се настани близо до стопанката си. Завъртя се няколко пъти и легна на меката и влажна трева.

Алиша беше излязла да се поразходи. Тя тръгна към Южният парк, защото й се стори най-приятното място за разходка. Тръгна по улиците на града, а скоро стигна и парка. Започна да върви по тихите алеи. Въздухът бе чист и прохладен. Въпреки че времето бе мрачно, навън беше много спокойно. По едно време до Аш притича много сладко лабрадорче. То започна да скача, а Аш се заигра с него. След малко стопанката му го повика и като видя как скача на Алиша, каза:
- Много съжалявам, още не съм го обучила..
- Няма проблем - усмихна се Алиша.
- Аз съм Алиша, а вие?

Лизия извика Марти обратно. То дотича бързо до стопанката си и отново се настани върху тревата.
- Аз съм Лизия. Лизия Брейз. Приятно ми е. - Двете се здрависаха и Лиз я покани да седе до нея. Алиша прие и се намести удобно до нея. - Изглеждате ми позната. Вие да не сте Алиша Евънс,директорката на новото училище? - попита Лиз и се огледа наоколо,за да не я чуят останалите хора.

Алиша се усмихна топло.
- Да, аз съм. А вие сте учителката, която обучава медиумите да контролират земните си сили - Аш изрече тези думи тихо. Все пак, не всеки в Мистик Фолс бе някакво по-различно създание.
- От колко време сте в града? - попита любезна директорката на новото училище. Трябваше да опознае учителите, които щяха да обучават нейните ученици в гимназията "Робърт. Е. Лий". Зачака търпеливо отговора, загледана в Марти - кученцето подскачаше наоколо и се бе заиграло с някаква пръчка.

Лизия огледа местноста.
- От скоро. Тук наистина е красиво. Чисти облаци,пролетни дъждове,приятни аромати,птичи песни,всичко ми харесва. Аз идвам отдалеко ии тук ... Да,тук е красиво. - усихна се Лизия и се обърна към Марти ато го побутна с крак да потича малко наоколо. - Ами вие? Как ви хрумна да направите училището? Сам сама ли? ... - Лиз имаше и още въпроси,но изчака реда си,един по един. Отново се огледа,облегна се на пейката,кръстоса крака и вдигна брада. Зачака тарпеливо отговора на Алиша.

Алиша се усмихна и побърза да отговори на въпроса, отправен към нея.
- Аз всъщност съм родена във Ванкувър, Канада. Дойдох тук, защото обичам променливото време. А и исках да сменя малко обстановката. Колкото до училището - в рода ми има от всички видове раси. Знам много, почти всичко, за тях и исках да науча и другите същества на историите им и да им помогна да се обучат на силите си. Разбрах, че тук има най-различни създания и това бе една от причините да се преместя в Мистик Фолс. - Аш бе усмихната, освен заради хубавото време, а и защото намери някой познат. Но изведнъж се появи силен вятър. Сякаш някой го бе предизвикал.
- Може ли да оправя малко нещата в атмосферата? - попита Алиша Лизия, която кимна. Аш се концентрира и след няколко секунди вятърът бе изчезнал. Погледна отново към Лизия, която щеше да зададе въпрос, но Аш вече отговаряше на него:
- Да, аз контролирам въздуха. Освен това огъня, а също така мога да се превръщам във вълк, когато си поискам. Трансфигурацията е защото в рода ми има върколаци. Както казах, предците ми са различни създания.
- А каква е твоята история? - Алиша очакваше отговор и гледаше хората, които се бяха учудили колко бързо се бе появил и изчезнал вятърът.

Лизи наклони глава.
- Моят живот не е никак вълнуващ. Не съм направила нищо важно,нищо вярно или добро... Просто си живея,оставям се на съдбата,но ... И тя не може да ми помогне. Като малка много мечтаех да летя,да имам някакви магически сили или нещо такова. Всичко беше чудесно,но ... по-късно осъзнах,че живеем в реалноста и нищо такова няма да се случи ... Но дойде и времето,когато ми казаха,че съм медиум. Всичко това бе ... трагично по онова време. И,да ... искала съм приключения,но не очаквах чак такива ... Толкова сериозни. Родителите ми много искаха да се науча и да стана прочута или нещо такова,но и не ме притискаха. Е,аз не исках да ставам прочута ...нито да се обучавам и усвоявам тези сили. Беше ми твърде притеснително,затова го загърбих,но ... Не всичко се оказа каквто исках. По едно време имах кошмари,друг път, в училище, издигах учителките си без да искам ... Много се бях уплашила ии накарах баща ми да ме научи. Оттогава практикувам силите си. А сега,просто искам да помагам на другите,защото знам колко им е трудно,затова се записах тук. - Лиз си пое въздух и разтърка окото си,защото от вятъра, 'и влезе боклук. - Е,това е моята история. - усмихна се топло и извика Марти да се приближи. Щом дойде започна да обикаля около стопанката си,която извади любимите му кучешки бисквите от чантата си и му я подаде. Марти много се зарадва и захапа бисквиктката набързо,здувка я, преглътна и седна мирна,погледна Лиз с милия си поглед, се едно казвайки "Дай ми още една". Лизия не се одържа и извади още една. След това затвори чантата си.
- Радвам се,че се запознахме,Алиша. Ще ми е приятно да работим заедно. - усмихна се тя. - Искаш ли да отидем да пийнем или хапнем по нещо?

Алиша изслуша внимателно историята на Лизия. След като тя свърши, отговори:
- Ам да, с удоволствие бих хапнала и пийнала нещо - усмихна се и двете се изправиха. Лизия хвана на каишка Марти и тръгнаха към улиците, където имаше най-различни места за хапване. По време на пътя двете продължаваха да говорят за минало, за училището и за още други теми.