Сладкарница "Най-сладкото място"

Сладкарница "Най-сладкото място" не случайно се наричаше така. Тук всеки можеше да намери най-различни сладки вкусотийки. Сладкарите измисляха все нови и нови сладкиши.

Алиша и Лизия пристигнаха. Ръководителата взеле и зае маса,а Лизи завърза Марти близо до вратата и последва Алиша.Намести се до нея.
- Днес е много претъпкано. - заговори тя.
- Естествено,днес е откриването. - намигна й Алиша.
- Оо,така ли? - през това време дойде сервитьорката и ни подаде менютата. - Хм,ти май си по - запозната от мен. - замсяха се двете.
- Просто наскоро имаше реклами,пускаха съобщения по мобилните телефони иразни други. - отговори директорката.
Двете разгледаха менютата. Всичко изглеждаше превъзходно и Лиз се затрудни в избора си. Сервитьорката се върна,извади химакалка и тефтер и попита момичетата.
- Избрахте ли си?
- Хм,да. За мен една торта "Медено царство" и чаша минерална вода. - отговори Лизия и се обърна към Алиша. - А за теб ?

Алиша също се затрудни при избора си.
- Една сладоледена торта - и посочи една от тортите.
- Ти, междувпрочем, къде живееш? - попита Аш. Тя зачака отговора и погледна през прозореца. Беше следобед и слънцето огряваше улиците. След малко донесоха поръчките им.
- Една сладоледена торта, една торта "Медено царство" и минерална вода.
- Благодаря ви - отговори Алиша и започна да яде от тортата си.

Лизия започна с тортата.
- Мм,меденета торта е божествена - възкликна тя. - М,къде живея ли? - повтори въпроса,докато преглъщаше. - Живея доста далеч от града,едно много тихо и спокойно местенце близо река. Къщата ми не е кой знае какво. Но колкото й да съм далеко,това не ме отдалечава от града. Тук ми харесва. - усмихна се топло и продължи с тортата. - Някой ден може да дойдеш,ако искаш! - допълни Лиз и отпи от водата.
Алиша само кимна и двете продължиха с тортата.
- А,ти ? Разкажи ми за себе си.

Алиша ядеше бавно от тортата си и й се наслаждаваше.
- Оу, моята история не е нещо кой знае какво. Родният ми град е Ванкувър, Канада. Там е много хубаво и приятно място. Единствено дете съм на родители магьосници, но в рода ми има най-различни създания и затова знам всичко за тях. Дойдох в Мистик Фолс, защото разбрах, че и тук има различни от хората същества и исках да ги науча на историята им. Това е. - Евънс се усмихна и повика отново сервитьорката.
- Една минерална вода, моля - сервитьорката само кимна и скоро я донесе. Алиша отпи и след кратка пауза проговори:
- Всички в твоя род ли са медиуми ? - погледна въпросително Лизия и си взе още една хапка от тортата.

Лизия се замисли.
- Аз ... от малка не контактуквам с баща си ии неговите родители. Привързана съм към майка си. В нейния род,ами ... доколкото си спомням мисля,че имаше и вампири и върколаци,но не особено много. Майка ми и сестра ми са медиуми. - отговори Лиз като привърши с тортата си. Избърса си устните и хвърли салфетката в чинията. Отпи глътка от водата. На Лиз и беше приятно в компанията на Алиша. Сякаш имаха общо детство. Тя погледна към часовника. Вече бе станало осем и половина (вечерта). Жената бързо искара портфейла си от чантата,изкара нужните пари и ги остави.
- Трябва да бягам. Имам ангажимент. Много съжелявам. Надявам се да се видим скоро,беше ми много приятно! - каза Лизи,отново благодари и изхвърча от сладкарницата заедно с Марти.

Алиша привърши тортата си и отпи от водата си. След като чу историята на Лиз, каза:
- Съжалявам за баща ти.. - след това Лизия изненадващо изхвърча от сладкарницата.
- Ъм...до скоро - Аш допълни със свои пари сметката и също излезе от сладкарницата.
Навън вече беше станало тъмно. Алиша тръгна по улиците към своята къща. Вечерта бе свежа и прохладна. Облаците покриваха небето, а в една пролука се показваше луната. Евънс вървеше по тротоарите и скоро наближи къщата си..